Безспорно е, че Ст.-Загорските граждани отъ двата пола още отъ турско време обичатъ да посещаватъ поне еднажъ седмично, както баните въ градътъ, така и отъ вънъ — минералните. Това е една отлична черта въ хигиеническо отношение. Това, че е така се потвърждава и отъ следния фактъ, че още въ турско време въ градътъ ни е имало четире бани (хамами), освенъ частните такива изъ къщите.
Презъ Руско-Турската война всичките тези хамами, едни беха съвършенно разорени, други останали на половина и не беха годни за употребление; освенъ това техното ремонтиране и поправки не се позволя— ваше, зашото съгласно утвърдения градски планъ м е стата имъ попадаха на улици. Останалите бани — „Чифте баня“ и „Зелената баня“, до колкото ми се простиратъ сведенията, оше тогава общинскиятъ съветъ назначил ь комисия, която оцени да тези бани и решили да се съборятъ и отворятъ улиците, още повече, че чифте баня затваря 4— 5 чаршийски улици.
Не следъ дълго абаче, заинтересовани лица и притежателите на „Чифте баня“ сж убедили тогавчщниге ни градски управници, които позволили на притежателите имъ да я поправятъ и както виждаме, до сега си я експлоатиратъ, а чаршийските улици “затворени” и 20— 30 пюкана стоятъ задръстени и притежателит е имъ страдатъ. Освенъ това, както самата баня, така и нейната околность сж станали едно купище, което издава миязми, епидемии и пр. И макаръ па вижда това хигиеническиятъ ни съветъ нехае!
Втората пъкъ— „Зелената баня“ беше съвършенно развалена, материала и билъ оцененъ отъ градска комисия за не повече отъ 2000— 2500 лева, била
е и отчуждена и оставало само да се събори и отвори улицата за целия кварталъ. Какъ и зашо при наличностьта на законъ за Благоустройството на заселените места и въпреки неговата строгость, отъ преди 3— 4 години е било разрешено отъ общината, или контрабанда на лицето, което я държи да я поправи, както отъ вътре, така и отъ вънъ, съ циментъ и хоросанкъ, покри я съ марсилски керемиди и циментъ, направи и възобнови кюлханата й, боядиса я и стана, като нова. Заедно съ мене всеки гражданинъ се запитва, какъ става това, иема ли въ тази нещастна страна закони и че, ако се намиратъ лица, които ги заобикалятъ, нема ли висша техническа власть и прокурори, които да искатъ съблюдаване на законите въ страната ни. Като Ви донасямъ всичко това г. кмете, напълно вервамъ, че ше наредите да се проучи въпроса да се съборятъ тези бани и се плати материала имъ само, както сж биле оценени, при отчуждаването имъ. Я к о се намерятъ виновни лица, щ е и зп ъ лн и т е д л ъж н о с т ь т а си. Съ събарянето на гкзи бани ше се отворятъ градските улици и ше се подпомогне да се сдобие градътъ ни съ модерни градски бани, било застроени отъ частни лица, било отъ градско общинското ни управление, защото при наличностьта на тези бани, вейки ще себои отъ конкуренция и никой не ще рискова да вложи капитала си за такива. Ако пъкъ общ. ни управление направи една модерна градска баня, каквито сж направени въ Хасково, Пловдивъ и пр., въ такъвъ случай ще се направи голъма услуга на гражданит-Ь и общината ще си създаде единъ годищенъ доходъ не по-малко отъ 200,000 — 250,000 лева.
П И С М О II.
До Господина Кмета
На гр. Стара-Загора
Из „МНЕНИЕ ЗА КУЛТУРНОТО И ИКОНОМИЧЕСКО ПОВДИГАНЕ НА ГР.СТ.-ЗАГОРА ОТ ХРИСТО МИНКОВ”
Стара-Загора,
печатница и книгов. „Светлина“
1926.
