За революционните дела в Старозагорско през януари 1873 г.

Минко Минев разказва за плана за освобождаването на Апостола

Минко Минев е роден в Стара Загора. Завършва местното класно училище, след което става даскал в с. Арабаджиево (Коларово), а по-късно в с. Ахиево (Бъдеще). Участва в комитетските дела и в сформирането на една от селските чети по време на Старозагорския опит за въстание през 1875 г.  За тази си дейност е арестуван и прекарва няколко месеца в Одринския затвор. Освободен е през 1876 г., без право да учителства. Работи като писар при братя х.Вълчови в Стара Загора, след това сам се заема с търговия.

След Освобождението е служител в Старозагорския административен съвет, работи като счетоводител, главен бирник и финансов  началник.  Деен член на Народната партия. Поради русофилските си убеждения при управлението на Стамболов емигрира в Турция и Русия. След завръщането си в България  работи като адвокат и се занимава с обществена дейност.  Кмет е на Стара Загора (1912-1915). Умира в родния си град на 7 януари 1932 г.

През 1927 г. започва да пише спомени за живота си, които остават недовършени. Предадени са от сина му Стефан Минков  на Старозагорския музей. Съхраняват се във фонда на отдел „История на българските земи 15-19 век” с инв.№6Сз 112.

„Васил Левски, след като през месец ноември 1872 г. е бил в гр. Стара Загора и в някои села от Старозагорска околия, за да урежда частни революционни комитети, заминал за Троян и оттам за Ловеч - Севлиево. На пътя за Ловеч – Севлиево останал за нощува в с.Къкрина в ханчето. Издаден от поп Кръстю из Ловеч на турската полиция, последната заобиколила ханчето[1] и Левски се опитал да избяга, но закачила му се дрехата на дворния плет, той увиснал с главата надолу[2]; полицията стреляла върху него, ранила го в ушите и главата и го заловила. На 5-и януари 1873 г. Левски бил отведен в София, гдето един извънреден съд го съди на смърт на 6 февруари 1873 г. ст.ст. Той биде обесен на същото място, гдето след освобождението на България се построи паметникът.

След залавянето на Левски от турската власт, Централния революционен комитет изпрати Атанас Цвятков Узунов[3] от гр.Одрин да продължава делото на Левски. Атанас Узунов, тогава 20-22 годишен момък, едва свършил гимназия в Русия, възпитаник на пансиона на Т. П. Минков в /Русия/ беше още много млад за важната мисия, с която го беше натоварил комитетът. Като се предполагало, че Васил Левски ще бъде отведен в Цариград, между гарите Каяджик и Търново-Сеймен[4] на най-тясното място [се предвиждало] между  река Марица и хълмистата горичка, да се избие стражата и да се избави Левски. Узунов тръгнал за вербува из някои села на Старозагорска околия хора, които под негово водителство да извършат горния подвиг. Около 28 януари с.г. надвечер дойде в училището един млад човек, облечен в селска носия, каквато носят в с.Черково, Старозагорска околия, в което село тогава беше учител Тачо Сяров от гр. Стара Загора, сега притежател на сапунена фабрика в гр. Пловдив и ме повика да отида в общата стая. Там ме попита за поп Минча[5] дали е в селото. Като му казах, че той придружаваше дядо Илариона[6], но имам известие, че тази вечер ще си дойде, той ме отрекомандува и ми даде писмото от Старозагорския революционен комитет, адресирано до поп Минча и до мене. Помоли ме да съобщя на посветените в революционното дело лица през нощта да се съберат в училищната стая, защото било, че поп Минчо ще си дойде или не, заседание трябва непременно да се състои, за да се изберат по жребие и от с.Арабаджиево 2-ма души, които да участват заедно с избраните от друго село хора в нападението на трена за отърване на Левски. Понеже беше дошло време, аз пуснах учениците[7] и поръчах на поп Минчовото момче да каже на баща си, ако си е дошъл, да дойде веднага в училището, а ако още не е, когато се върне, непременно да дойде в училището. Не се мина много и поп Минчо пристигна, запознаха се с Узунов, прочете и той писмото и излязохме с него двамата по дюкяните да събираме посветените в революционното дело лица да дойдат в училището на събрание. То се състоя през нощта и по жребие се избраха за гореозначената цел: Добри Димитров Пехливанина и Руси Бакърджията. В заседанието Узунов каза, че Старозагорския революционен комитет е изпратил човек да вземе с восък формите на бурмите, които съединяват траверсите, за да се приготви ключ за развинтване на бурмите. После научих, че тази мисия е била възложена на Димчо Стаев от Стара Загора, който сполучил за извади и донесъл в града две бурми. От Арабаджиево Узунов замина за селата Джамбазето[8] и Гьокпала[9] все за същата цел.

Към 12 февруари 1873 г. стана известно и в село, че Левски е обесен в София и Узунов се зае с уреждане на частни революционни комитети в селата. Тогава формално се състави революционният комитет и в с. Арабаджиево[10], защото посветените дотогава в революционното дело се подведоха от поп Минчо под клетва, записаха се и нови членове на комитета, които тоже се заклеха. На второто си дохождане в с. Арабаджиево Узунов престоя 5-6 дни; денем стоеше в моята стая, а нощем се правеха събрания.”

Подбор, справки и редакция на текста

Ваня Донева

Васил Левски, фотография от 1872 г.

[1] Дим. Страшимиров, чиновник в нар. библиотека в София, който събира сведения за революционната дейност на Левски, пише, че Левски е бил заловен на 27-й декември 1872 г. /виж в.”Мир”, бр.7771 от 26 май 1926 г., с. 3-та/)

[2] Датата 24 декември 1872 г. е земана от „Кратка биография на Апостола Левски”, напечатана в безплатната премия на „Работнически вестник” от 15 февруари 1923 г., притурка към брой 197 на Раб. В., напечатана по случай 50-годишнината от обесването на Левски

[3] Атанас Узунов (1851-1907)

[4] Днес Симеоновград

[5] Поп Минчо Кънчев (1836 – 1904), автор на „Видрица”

[6] Иларион Макариополски, митрополит Търновски прави обиколка в Старозагорско през януари 1873 г. https://dveri.bg/xyrh

[7] По онова време авторът на спомените е учител в с.Арабаджиево, дн. Коларово

[8] с.Калояновец, Старозагорска област

[9] с.Михайлово, Старозагорска област

[10] с. Коларово, Старозагорска област