„Цариградски вестник” е български седмичник, който излиза в столицата на Османската империя от 1848 до 1863 г. – т.е. в продължение на почти 14 години. Неговата основна задача е да осведомява своите читатели за новините от света, за събитията в империята и в българските земи. Формата, която използват неговите редактори е сходна с тази на западноевропейската преса от същото време. Историческото значение на това периодично издание се определя от неговото съдържание и относително дълголетие. През 50-те години на по-миналия век чрез него до българите достигат световните и регионални новини. Публикуват се дописки, свързани със състоянието на българското образование, с развитието на църковното движение и любопитна информация за случващото се в различни български селища.
Любопитни са сведенията за Ески Заара през 1856 г.
В мартенския брой на вестника, рубриката „Български известия” започва с описание на чаршия в Ески-Заара. Впечатляващо е голямото каменно здание с шест свода, покрити с олово, с четири железни врати, наричано безистен, който е изграден в „незапомнени времена”. 44 дюкяна съхранават в него ценната си стока. Авторът на дописката споменава за три пожара в града, които предизвикват масово разрушение на сгради около чаршията, но не засягат безистена. Последното огнено бедствие обаче, бушуващо в нощта на 22 срещу 23 февруари 1856 г., започва с подпалването на един еврейски дюкян. Помещението се изпълва с дим и търговците едва успяват да спасят само малко от стоката, намираща се близо до вратите. Щетите са за около 1 млн. гроша. В заключение авторът отбелязва, че „би било добро и полезно ако се бяха смислили нашите граждани, като толкоз се ощетиха от предшествующите пожари и да бяха си добили тулумби с всичките нужни за такива случаи неща!” Според него пожарите не са случайни, а нарочно предизвикани от определени лица, за да грабят чуждата стока.
През април във вестника се публикува съобщение от Ески Заара за тържественото прочитане на Хати Хумаюна, който султанът „подарява” на своите поданици, съпроводено с оплакване на местните българи от липсата на сигурност и ширещия се произвол в околността.
Следващият априлски брой на вестника съдържа информация за тържественото празнуване дните на Пасха в града. Оповестява се залавянето на „прочутия злодеец” Каваз Мехмед Али от село Джамбаз-веран, който заедно с още осем военни бегълци тормози местното население в продължение на пет години.
Брой 275 разказва за няколко инцидента в Ескизаарската кааза през април и за лошото отношение на един турски чиновник към местните християни.
Поредната дописка от Ески Заара от 1 май 1856 г. описва християнския празник Въведение Богородично. Авторът, подписал се като „един от многото от Заара”, изразявава своето възмущението от факта, че българите от Акарджанската махала са принудени да слушат богослужение на гръцки, латински и други езици в черквата, защото не са сменили черковните книги на чужди езици с такива на славянски по примера на другите две черкви – „Св.Димитър“ и „Св.Никола“.
От страниците на вестника научаваме за поредното злощастие, сполетяло града. На 21 май 1856 г., на разсъмване, когато топът възвестява часа за дневните пости на мюсюлманите, избухва силен пожар на чаршията около „Ески джамия“. Огънят вилнее в продължение на два часа и унищожава 40 дюкяна, турската библиотека и минарето на мюсюлманския храм.
За да осигури безопасността по пътищата, ескизаарския кърсердарин, с разрешението на мюдюрина, взема дванадесет юнаци, млади българи, прогонва разбойническата шайка и убива нейния главатар Хасан ага.
Дописка от юни 1856 г. споменава за преминаването на султанските войски през града. Авторът е възмутен от отношението на бинбашията към местните първенци – Начо Трифонов и Тодораки х.Косюв, отнесли вместо благодарност побой, като отплата за оказаното гостоприемство.
В два последователни броя на вестника името на Ески Заара се появява във връзка с поредния избухнал пожар, при който огънят унищожава казанджийската чаршия и достига до куюмджийските дюкяни. Местната власт не се старае да издири причината за тези „бедствени приключения ”.
Много са бедите, които сполетяват града през разглеждания период – разбойнически нападения, болести, пожари. Поради разнородността на населението в каазата понякога се стига до етнически конфликти.
В „Цариградски вестник” са публикувани писма на сътрудници, отразяващи случки от „българско”, понякога свързани с бедствия, стихии и убийства, друг път – с училищни и религиозни празници Седмичникът е ценен историографски извор за събитията в Ески Заара през 1856 г.
Ваня Донева
