Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2017 17:59 - За природната география на Старозагорския департамент, 1882 г.
Автор: vaniatren Категория: История   
Прочетен: 735 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Нъщо по Природната География на Старо-Загорский Департаментъ

 

Источна-Румелия, часть отъ преждна Южна-България или отъ Стара Тракия, има граници на Западъ Княжество България, на Югъ Родопите или Доспатските Планини, на Юго-Истокъ и Истокъ Турция и Черно-Море, а на Северъ Стара-Планина или Старий-хемусъ. Источна-Румелия е плодоносно долина, и колкото върви на Западъ, тя се стеснява, а на Истокъ тя става по-широка ; произведенията, които дава тъзи страна съ общи съ онези, които даватъ всички южни страни въ Европа.

1. Житни и градински произведения. — Въ Старо-Загорский департаментъ, часть отъ Источна-Румелия, излизатъ земни произведения: жито називаемо загърка, къзалджа (червенка), ечемикъ, ръжь (най много въ казанлъшката околия), летница, царевица, просо, сейрекъ; отъ семето на последното растение се вади масло наречено безиръ-ягъ, а отъ стеблото му приготовляватъ по единъ пьрвобитенъ начинъ кълчища или чопъ, който се употреблява размесенъ съ варь (киречь) за обмазка стените на здания.

Тютюня малко се обработва. Произвожданието на коприната, по-напредъ изоставено вследствие на заразеното отъ болесть семе, презъ последнята година обаче пакъ се поднови.

Градинските растения ако и да могътъ да растътъ и виреять на всекаде въ департамента, но неразвитието на градинарството, и лошевото обработвание на земята лишаватъ хората отъ разнообразните растителни храни, които бихъ ставали изрядно и въ изобилно количество.

Отъ градински растения най-много се произвождатъ: краставици, зелье (лахна), червенъ лукъ, чесновъ-лукъ, празъ, пиперъ; картофлътъ се сее повече въ казанлъшката околия, а въ другите или съвсемъ малко или никакъ. Синий патладжанъ и доматите служятъ изобщо за зарзаватъ употребляемъ въ гостбите; дините (карпузите) и пъпешите ставатъ всъду въ департамента; но най добрите ставатъ по край-брежието на р.Марица.

2. Плодоносни дрьвеса. — Градовете Стара-Загора, Казанлъкъ и Чирпанъ въ своите землища иматъ посадени почти всички южни фруктови произведения напр. въ Стара-Загора отъ фруктови произведения излизатъ разновидни круши, бадеми, каясии, праскови, дюли; нарътъ и дивата смокиня, види се, ако се обърне внимание за улучшението имъ, могътъ да растътъ и виреятъ въ приятний Старо-Загорский климатъ. Лозята, вследствие опустошението на града и селата му съ останали необработвани после войната; отъ това и количеството на вината се е значително умалило. Гроздьете отъ Старо-Загорските лозя надминува, по приятний си вкусъ и сладость, и онова въ другите места на Департамента.

Казанлъшката околия, която представлява една раскошна природна градина и която — наричана розова градина, по причина на триндафила, който се обработва и експлоатирва отъ населението на тази околия, излизатъ и още много ябълки и сливи, отъ които правятъ ракия наречена сливовица; въ града Казанлъкъ излезватъ и кестани. Лозята въ казанлъшката околия се обработватъ и възнаграждаватъ населението по възможности.

Чирпанската околия, най-много града Чирпанъ, види се заинтересуванъ отъ лозьята си, които се обработватъ прилежно, произвожда много вина и съ добро качество: така щото виноделието и земледелието правятъ главния поминъкъ на тази околия. Фруктови дървеса има и въ тази околия.

Ново-Загорската околия не е по-бедна отъ другите околии въ фруктовите произведения; тамъ гдето съ обработвани както требва, като: Кортенъ, Нова-Загора и пр.

Сейменската околия, въобще съставена отъ Старо-Загорската и отъ по неколко села отъ харманската и чирпанската дава доволно житни произведения. Овощните дървеса съ малко.

3. Дьрвета за постройка на здания. — Изобщо Старо-Загорский Денартаментъ, вследствие на лошата предишна експлоатация на горите, дьрвета за постройка на големи здания нема. Средня-Гора, която отделя казанлъшката околия отъ чирпанската, Старо-Загорската и Ново-Загорската, има добри дъбови лесове, особенно къмъ западната часть на департамента; Въсточната часть на Средня-Гора е изсечена по причина на гъстото население. Южната часть на Балкана дава добри букови дьрвета за постройка на селски здания.

Освенъ Балкана Средня-Гора и Чикарджийский лесъ въ чирпанската околия, почти други правителственни и общи лесове нема. Има селски общински лесове наречени балталъци, които служятъ на общините за дърва за горенъе и за дребни селски потреби въ всичките околии.

4. Рудници за ископаеми тела. — Рудници за металли въ Департамента да съ се открили до сега, нема. Каменни рудници, ако и да съществуватъ на много места въ Департамента, има отъ техъ разработени само въ неколко места, и то твърде малко. Най-разработенъ камененъ рудникъ е Дирилийский въ Чирпанската околия; камъкътъ отъ този рудникъ е песчаликъ, отъ този камъкъ е построенъ Джуранлийский Памятникъ. Въ селото Чанлии, Чирпанска околия, има добри камъни за мелници u за постройка на здания. Около града Стара-Загора се намерва шюпливий камъкъ нареченъ биборенъ камъкъ или (кефеке-ташъ). Въ Старо-Загорската околия, при селото Хрищели се намерва чистъ белъ и червенъ мраморъ; нъ не разработени рудниците му. Въ с. Кършанлие се копае много добра алчия. Въ Новозагорската околия при селото Ердуванлийска Текя, има рудникъ за мраморъ; нъ неразработенъ, и не е известно въ какво количество се намерва. Въ Балкана надъ Шипка, тожо се намерва много чистъ мраморъ; нъ експлоатирванието му много мъчно ще става по причина на немание пътища. Въ Казанлъшката околия, близо при с. Селци, въ Тревненский Балканъ, има открити рудници за камънни въглища. Това богатство на Источна Румелия не се експлоатирва за сега отъ никого.

Солни рудници, ако и да нема открити, по указанието обаче на хората отъ града Стара-Загора, мисли се, че около града Стара-Загора да съществуватъ рудници за каленна соль.

Около града Стара-Загора, види се да има и рудници за мраморъ.

5. Минерални води.—Въ областьта най-богатъ Департаментъ съ минерални води може се счита Старо-Загорския; така натуралните бани (лъджи) при Чанакчии, Казанлъкъ и Баня (Павелъ), въ Казанлъшката околия, които се посещаватъ отъ много хора за исцеление, идатъ да придадатъ на раскошната розова долина още и това редко богатство. Старо-Загорските бани, 2 часа на западъ отъ Стара-Загора, гдето лете се посещаватъ

отъ твърде много хора, служатъ въобще на Старо-Загорското население, като место за расходка и удоволствие. Новозагорските

или Кортенските бани тоже не по малко посетители приематъ. Тези бани въ Департамента, които се считатъ една благодать за хората, биха били много по-полезни и бихъ отговаряли много повече на назначението си, ако беше имь се направило некакво улучшение въ помещенията, и ако би се урядилъ следуемий порядъкъ за къпанието на хората и за държание чистота въ баните вътре. Пътищата за баните, не съ се някакъ поправили отъ градските съвети, които ги и експлоатирватъ засега.

6. Реки и гори въ Департамента.—Корабоплавателни реки нема; река Марица, която прави Южний пределъ на Департамента, служи да се спущатъ по нея салове за Одринъ и Енесъ. Втора река е Тунджя, която извира при Калоферъ изъ Стара-Планина и която минува надлъжъ, по средата на Казанлъшката околия отъ Западъ къмъ Истокъ, оросява розовите градини на тая околия и дава почти една постоянна преснина и живость на природните растения на долината. Между Стара-Планина и Средня-Гора, отъ други реки за забележвание е р. Сюютлийка, която истича изъ Средня-Гора, близо при селото Ада-Тепе, и съ малките си протоци образува една порядъчна вода, която минува презъ Юго-Западната часть на Ново-Загорската; тъзи река, освенъ гдето прави плодоносни прибрежията си, има и много мелници съ голема стойность.

Освенъ Балканските гори и ония на Средня-Гора, други гори нема. Лошавото сечение на тези гори отчайва агрономътъ за въ бъдъще, при всичко, че местната власть се старае за увардванието на тези гори, нъ безъ единъ особенъ законъ за лесовете и горите, невъзможно е подновяванието на тези гори, както и на селските и на частните лесове и бранища (кории). Освенъ лошавото експлоатирвание на лесовете, което е довело до плачевно състояние горите и лесовете, козата, която се развъжда у селското население изъ лесистите места, съвьршено опропастява всека крехка издънка още въ появлението й. За това козата, като малко полезна, ще требва Румелийското правителство да я премахни, както се случи въ България.

Из „Статистически календар на Старозагорский департамент, 1882 г.”

 image




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaniatren
Категория: История
Прочетен: 34403
Постинги: 17
Коментари: 2
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031