Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2017 17:23 - Старозагорското археологическо дружество и иманярите
Автор: vaniatren Категория: История   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.01.2018 15:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Старозагорското археолоimageгическо дружество и иманярите

(из едно писмо на Атанас Кожухаров от 1912 г.)

Ваня Донева

При прокопаване на водопровод в централната градска част на Стара Загора, в близост до Хаджиангеловата къща, са открити антични бронзови предмети. Находката кара местната общественост да поеме инициативата за създаване на археологическо дружество, към  което да се открие музей за съхранение на старините „с които изобилства града”/Стара Загора/. На 28 май (ст.ст.) 1907 г. се основава археологическо дружество, именувано по-късно с римското име на града „Августа Траяна”. То, според устава, утвърден от Министерството на народното просвещение през юни с.г., започва събирането и запазването на всичко, което е свързано с историята на града „от освободителната война до най-древното му минало”.

Важен момент в опазването на културното наследство в национален мащаб бележи приемането на Закона за старините през 1911 г. Неговият чл.1 постановява, че “всички движими и недвижими старини в царството се намират под върховния надзор на Министерството на народното просвещение, което се грижи за тяхното запазване и поддържане”. Според Закона “за старини се смятат паметници, документи и художествени произведения от най-старо време до освобождението на България, които имат историческо, археологическо, художествено и палеонтологическо значение, като стари сгради и развалини, градища, калета (хисари), черкви, черковища и монастирища, джамии, безистени, чешми, водопроводи, мостове, друмове, могили, гробове, побити камъни и др. такива; старински изделия от разен материал, като: статуи, плочи с образи, камъни с надписи и украшения, глинени изделия, оръжия и други металически предмети и накити, монети, печати, каменни и костени сечива, живопис върху стена, плат или дърво, мозайки, икони и други черковни принадлежности, разни резби, стъклени изделия, изкопаеми животински и растителни останки от предисторическо време, вкаменелости и пр.” Той урежда въпроса за статута на старините и определя мерките за тяхното откриване, предаване, откупуване и запазване, провеждането на археологически разкопки и организирането на музейното дело в страната, институциите, натоварени с изпълнението му, и санкциите при нарушение. И Старозагорското археологическо дружество се стреми да изпълнява действащата нормативна уредба, но среща определени трудности, част от които са описани в едно писмо на неговия председател Атанас Кожухаров от 10 юли 1912 г. То е адресирано до директора на Народния музей, който е методически център, призван да подпомага местните музеи в тяхната практическа работа по откриване и съхраняване на паметниците.  

”Чест имам, г-н директор, да Ви уведомя за знание, че преди няколко дни иманяри са дирили в местността „Бабаоглу”, отстояща около 6 км. с[еверо]западно от гр.Стара Загора, закопано имане от прочутия в турско време Балабанджи и чрез сондажи и малка разкопка са се натъкнали на развалини в крайнините на тази местност.

Един от тези иманяри, на име Тодор Павлов, родом от Ст[ара] Загора, ми съобщи за това и ме помоли да разгледам разкритото от тази развалина.

След като осъдих постъпката им, че вършат работи противни на Закона и не се съобразяват с постановленията му, без да дразня много чувствата на заявителя, отправих се с него на мястото, за да разгледам разкопаното място.

На 7-я км. по пътя от Ст[ара] Загора за Ст[аро]Загор[ските] минерал[ни] бани граничи най-горния край на поменатата местност Бабаоглу. Тази местност е била селище на ст[аро]загорчани до 1730-32 год., когато е било позволено на жителите да се застроят край самата град[ска] крепост, от когато селището е запустяло. Същото е станало и с другите две селища: Хатюрен (Ат-юрен), съседно на Бабаоглу и Ново село – три километра с[еверо]източно от града.

Тези три селища са основани в кр. на ХІV и първата половина на ХV век, когато завоевателите Лала Шахин паша, Гаази Ахмед бей и Евренос бей (около 1370 г.), след превземането на града са докарали от Сарухан, Мала Азия, мохаджири-тюркмени и ги настанили в крепостните жилища на българите, които били изгонени и заселени едни по околните села, а други застроили поменатите три селища.

В селището „Ново село” е имало черква, мястото на която и до сега се знае и личи; иконите и черковната утвар от нея след напущането на селището, са принесени в града и била застроена най-старата градска черква „Св. Димитър”. От една епитафия, запазена в сбирката на музея, личи, че първият ктитор на този храм, Петко поклонник, се е поминал на 1782 г.

До сега не беше известно, че в селището „Бабаоглу” е имало черква, но тази иманярска работа сега разкри това.

С положителност не се знае, кога са били застроени черквите в двете селища Бабаоглу и Ново село, но като се има предвид, че изгонването на българите из (хисарлъка) крепостта е станало на два пъти: първия път след превземането на града, а втория път – няколко години по-късно, когато много мохаджири от Мала Азия са били докарани, за да се закрепи и засили инвазията на турците, с положителност може да се приеме, че застрояването им трябва да датира от края на ХІV или от началото на ХV столетие….

Две думи за иманярите, от които ми е познат споменатия Тодор Павлов. Последният ми заяви, че имали основано дружество на име „Подземно богатство”. Уставът на дружеството им бил утвърден от М[инистерс]твото на Просветата. Обеща да ми го донесе, за да го видя. Ако действително се окаже вярно, да се отмени заповедта за утвърждаването на устава им, защото не се съобразяват с постановленията на закона, а копаят произволно, без да имат разрешение, да им се отнеме устава, като им се възбрани да упражняват това занятие по силата на закона за старините.”

Писмото с изх. №19/1912 г., подписано от председателя на Археологическото дружество ”Августа Траяна” Атанас Кожухаров, съдържа полезна информация за трите сателитни селища, които възникват около Стара Загора през османския период, описва черквата черквата, разкрита при иманярски изкоп в м. ”Бабаоглу” и дава любопитни сведения за съществуването на местно иманярско дружество, именувано „Подземно богатство”.

Този документ е свидетелство за извършване на незаконни изкопни дейности по отношение на културно-историческото ни наследство преди 105 години.

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaniatren
Категория: История
Прочетен: 34399
Постинги: 17
Коментари: 2
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031