Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2017 16:35 - Забравени имена - Димитър Михалев Наумов (1851-1884)
Автор: vaniatren Категория: История   
Прочетен: 1513 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.04.2017 16:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ДИМИТЪР НАУМОВ – МОДЕРНИЯТ ПОЛИТИК

(1851-1884)

 

Бронзовият паметник в парк „Пети октомври” ни напомня за един от строителите на съвременна Стара Загора. Една от улиците в централната градска част и днес се нарича „Димитър Наумов”, но младите агрономи вървят по нея, без да знаят, че е именувана на  забележителен наш предтеча.

Ако Наумов беше военачалник, името и делата му щяха да пълнят страниците на нашата история, ако бе държавник, той щеше да оспорва славата на Стамболов, ако беше писател, щеше да влезе в учебниците по литература.

А сега ние с известно усилие сме принудени да извадим от забвението образа на Наумов, защото той живее пълнокръвно предимно в спомените на своите съвременници и после времето сякаш заличава образа и делата му.

Отбелязвайки 166 години от рождението му, днес, на 12 април 2017 г., ще изброим заслугите на този наш забравен съгражданин, защото само съхранявайки миналото ние имаме бъдеще, а историческата памет е мост между нашето вчера и предстоящото утре.

***

            Кой е Димитър Наумов?

Роден е на 12 април 1851 г. в Стара Загора в заможното семейство на търговец на бакър от рода Наумовци от с. Магарево, Битолско.

Като ученик в Светиниколското училище се отличава с необикновено силна памет и влечение към историята и географията. Рецитира неуморно дълги песни от сборника на братя Миладинови и Горски пътник на Раковски. Буйната му натура е склонна към младежки авантюри и не търпи да му се налага какво трябва да учи.

Продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград, където контактува с Константин Стоилов и Стефан Панаретов.

През 1869/70 г. следва в Земеделското училище в Табор. Неговият избор на специалност е свързан с обстоятелството, че дядо му по майчина линия притежава обширен чифлик в с. Шамлий (дн. Горно Ботево) .

Продължава обучението си в Лайпциг и след това предприема пътуване до Швейцария и Италия. Завръща в родния край през 70-те години и поема управлението на семейния чифлик до юли 1877 г. В него той, покрай практическите занятия по селско стопанство, не спира да следи новостите в земеделието в Европа и Америка чрез списанията, които получава. Владее добре чешки, немски, френски и английски език.

След Старозагорския бой и опожаряването на града, Димитър Наумов пребивава известно време в Одрин. Завръщайки се в родния си град той е назначен за председател на окръжния съд. Успоредно с тази си дейност се заема с две основни задачи: възстановяването на изгорелия град и подобряване състоянието на селското население.       

Благодарение на активната му работа се приема новото градоустройствено планиране и се прокарва практичен начин за отчуждаване на частните дворове. Той съдейства селяните да получат храна и добитък, за да започнат работа.

Като председател на окръжния съд работи неуморно за потушаването на вилнеещото след Освободителната война разбойничество, за бързото, законно и справедливо уреждане на споровете между селища, институти и частни лица.

Като председател на окръжния съвет поставя началото на много полезни начинания като възстановяването на пътища и строителството на мостове, построяването на къщи за бежанците, пехотинските казарми и окръжния затвор, инициира доставка на породист добитък и поощрява отглеждането на модерни земеделски култури. Първият годишен отчет на окръжния съвет е написан от него.

С тези полезни начинания печели голяма популярност. Избиран е за градски и окръжен съветник, народен представител в областното събрание. За да изпълнява функциите си подава оставка като председател на окръжния съд, но продължава да работи като адвокат.

Общополезната му дейност е свързана със създаването на ученолюбивото дружество, земеделската каса, изграждането и откриването на първия мемориален паметник на загиналите за Освобождението ни руси и българи при с. Калитиново, строителството на първите училищни сгради и затвора.

Димитър Наумов счита, че отдавна е минало времето, когато земеделието може да се развива по една практика, предавана машинално от поколение на поколение в наследство.

Снабдява се със собствена печатница, каквато дотогава в Стара Загора няма, за да може да реализира голямата си мечта и на 1 февруари 1883 г. излиза първият брой на вестник „Земеделец”първото старозагорско периодично издание, списвано и редактирано в началото само от Наумов. Той е един от инициаторите на създаването на първото българско земеделско училище в Садово, което трябва де се превърне в разсадник на рационални знания за земеделието.

И преди повече от век задава въпроса „Може ли народът ни да бъде богат и охолен само със земеделие без индустрия?” Защо при толкова труд и пестене народът не може да се сдобие с богатство и да живее охолно в тази толкова надарена от природата земя? И през краткия си 33 годишен живот неуморно търси отговор.

В разцвета на младостта съдбата отрязва нишката на живота му – твърде кратък, но наситен с идеи и действия.

В деня на погребението, на 25 юни 1884 г., в Стара Загора прииждат хора от всички краища на Източна Румелия с помрачени от скръб лица. Според дописка във вестник „Марица” хиляди идват в града за поклонението. Почит и уважение, скръб, съпроводена с изобилие от венци и цветя – от манифактуристите, от златарите, от хлебарите, учителите, земеделците, народната партия, опълченското дружество.

Времето минава, споменът за делата на Димитър Наумов избледнява и старозагорци започват да забравят…

„Ние желаем да сме силни, за да можем да се въздигнем морално и материално и да запазим съществуването си. А това е възможно само като се помъчим да открием, намерим и усвоим онези средства, които могат да ни доставят богатство и сила, условия, необходими за нашето съществуване.”

***

Този високообразован старозагорец, с твърд характер и честен ум, с благородно сърце и буен темперамент, е един от малкото истински народни служители след Освобождението. В него гори пламъкът, запален от Раковски, но без хъшовски крайности. Пламенен родолюбец, жаден за национална и лична свобода, още съвсем млад, възпитан за едно творческо, а не разрушително дело, той се издига един по-висш свят – света на творческата прозрение. Той няма известно име на вчерашен бунтовник, но притежава едно ценно и рядко качество – той е творец, а именно такива хора на съзиданието са нужни в първите години на свободата.

Радетел за модерно земеделие, журналист, председател на Старозагорския департаментален съд, двигател на инициативата за възкресението и превръщането на Стара Загора в модерен европейски град, народен представител в Областното румелийско събрание, член на законодателната комисия по обществените сгради и земеделието, Димитър Наумов е и един от изявените народни трибуни в Източна Румелия.

Със своите обширни познания и широка култура, със смелостта да отстоява позициите и неизчерпаемата си енергия, той се бори неуморно за благоденствието на народа, за тържеството на българщината, за гражданското и политическото възпитание на съвременниците си.

В неговият девиз: „Там, дето ралата са светливи, а саблите ръждиви, там цар и народ са щастливи” прозира пророческото предсказание за национално благополучие – съзидание, творческо вдъхновение и дух са необходими, за да се изгради бъдещето на България.

Умира млад, едва навършил 33 години, покосен от коварна туберкулоза и не успява да завърши започнатото дело. Но направеното от него оставя трайна следа в българската история.

 imageimageimage




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaniatren
Категория: История
Прочетен: 34571
Постинги: 17
Коментари: 2
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031