До началото на ХІХ в. човешки общности, независимо от географското положение, съществуват с много малко контрол на общественото здраве. Градовете са с лошо водоснабдяване. Епидемиите от холера, коремен тиф и чума са чести, а заболеваемостта и смъртността сред населението е висока. С болестите се борят знахари и лечители.

            Необходимо е да се отбележи, че през епохата на Възраждането медицинска помощ на населението оказват хекими, военни лекари, които са на служба в османската армия в градове с големи военни гарнизони и доктори от гръцки и европейски произход, които практикуват по различно време в Пловдив, Самоков, Видин, Русе, София и Габрово.

През цялото деветнадесетото столетие научните и техническите открития съдействат за развитието медицинската практика. Реформите в Османската империя, налагащото се светско начало в българското образование, формиращото се национално самосъзнание и дейността на първите книжовници са фактори, които насърчават младежите да се ориентират към лекарската професия. Личните качества и университетската подготовка превръщат първото поколение български медици (д-р Петър Берон, д-р А. Богориди, д-р Иван Селимински) в проводници на „духа на новото време”.

Повлияна от просвещенските идеи, българската интелигенция към средата на ХІХ в. започва да търси услугите на квалифицирани медици, като се бори срещу злоупотребите и невежеството на самопровъзгласили се хекими, които с действията си застрашават здравето и живота на населението .

Обект на статията е дейността на първия дипломиран лекар от български произход, който практикува в Стара Загора (Ески Заара), взаимоотношенията му с местната общност и неговата роля за възбуждане на българското народно чувство в навечерието на Кримската война.

Като основни източници на информацията са използвани спомените х. Господин Славов и Атанас Илиев  и четири публикации в „Цариградски вестник”  през периода 1848-1856 г., свързани с д-р Хрисант Бодуров.

Проблемът за здравеопазването на жителите на Стара Загора  излиза на преден план след поредната епидемия през 1848 г., пренесена чрез бежанци-евреи от Одрин. Холерата покосява много хора, „най-вече турците, защото никой от тях не се беше поместил от къщата си, понеже било грешно...”- пише хаджи Господин Славов. Разпространението на болестта и липсата на мерки за нейното ограничаване дават основание на група инициативни българи да предприемат действия за осигуряване на медицинско обслужване от правоспособен лекар на принципа на «абонацията».

За осъществяването на тази идея те се обръщат за съдействие към Александър Екзарх,  който, въпреки че живее в Цариград, упражнява голямо влияние върху съгражданите си по просветни и здравни въпроси.

            В „Хронологическото описание на по-важните и забележителни събития в Стара Загора в черковно, училищно и общонародно отношение в 19 век” хаджи Господин Славов пише: „В това време нямаше никой специален доктор в града ни, който беше останал на двама трима самоуки евреи или наследовали от бащите си тази сляпа медицина, с която експлоатираха и правиха касаплък в населението. Този занаят по него време беше съвсем безконтролен.” и добавя: „От съгражданите ни Ив. Стоянов и Г. С(б.а), споразумели се с неколцина още от младежите на града ни, писаха в Цариград на съотечественика ни Алексндър Екзархов, който се беше завърнал от Европа ... да прати в града ни някой добър и учен доктор, комуто да се плаща с абонация” .

            Писмото на Ал. Екзарх, публикувано в Цариградски вестник на 9 август 1848 г. дава информация, че е успял да издири доктор, готов да замине за Ески Заара. Благодарение на неговата инициативност, връзки и влияние в Цариград, през есента на 1848 г. в града пристига издиреният и препоръчан от него д-р Хрисант Бодуров. Този доктор, „родом от Едриненските български села ... беше много свободолюбив, дързостен, учен, даровит и крайно родолюбив българин, ако и да беше позабравил бащиния си български език”.

Лекарят е очакван с голямо нетърпение от младите българи, които са притеснени от пораженията, нанесени от холерната епидемия на жителите на града. Те стават негови първи абонати и се договарят „ да посещава къщите им и да лекува болните им с абонация по 500 гроша на година, заедно с лековете, които би станали нужни. да употреби за болните им” . Скоро се присъединяват и нови абонати, като броят им става 25-30 души (заедно с техните фамилии). Те дават предплата на доктора, за да си набави лекарства от Цариград, с които той отваря на чаршията спицерия (аптека) „гдето до едно време сам си правеше лекарствата за болните си”. В нея идват по-леко болните, на които доктора след преглед дава лекарства. Но основно прегледите се извършват по домовете. „Възседнал кон, докторът ежедневно обикалял своите абонати да пита, дали се нуждаят от неговата помощ”.

            Неизяснен е въпросът за родното място на Хрисант Бодуров. Според Атанас Илиев, докторът е роден в Копривщица. Хаджи Господин Славов пише, че Бодуров е от одринско село. Васил Стефанов го поставя в „Списъка на лекарите чужденци, работили в България през Възраждането”, но с уговорката, че е грък (без да посочва източник), за който „някои смятат, че е българин, родом от Копривщица” и работи като лекар в Стара Загора през периода 1848-1858 г.

Независимо от различията в изворите относно родното място, със сигурност се знае, че Хрисант живее в Атина и там завършва медицина. Той е свидетел и съвременник на борбите за освобождение на Гърция и това безспорно влияе при оформянето на неговия свободолюбив дух и непримиримост към османското владичество. Хаджи господин Славов пише, че въпреки че е гръцки възпитаник, той никак не обича гърците. Докторът поддържа приятелски отношения с представителите на старозагорската българска интелигенция и на сбирки, провеждани в дома му в неделните и празнични дни „не пропущаше случая да указва пътя към политическото ни освобождение по пътя на освободените гърци”. Пропагандата му събужда народното чувство у местните младежи и той става „и телесен, и душевен лекар на абонатите си”. Дързостта, една изявена черта в неговия характер, става причина да бъде наречен „дели хеким” т.е. „лудият лекар”. Макар и безкрайно откровен, той е добре приет и от местните първенци, които критикува за старите идеи и заблудата им за гърцизма. Поощрява ги да влагат всички сили за образование и просвещение на юношите на матерен език. Не пропуска да агитира за национална независимост. Тази активна пробългарска дейност и използването на данните за неговото месторождение (по х.Г. Славовов), са безусловни аргументи в полза на неговия български произход.

            Наложеният принцип на „абонация” е изключително интересен и е прототип на организираното обществено здравеопазване. Ясно е, че старозагорци го познават и прилагат в средата на ХІХ в., за да си осигурят добри медицински грижи.

В своята практика д-р Хрисант Бодуров лекува и неабонати срещу 5 гроша на визита и умерени цени на лекарствата, но, както отбелязва хаджи Господин Славов, такъв хонорар взема само от заможните, а бедните лекува безплатно и дори настоява пред богатите българи да им събират пари за лекарства. Даровитият лекар проявява непрекъснато своя хуманизъм и чувство на социална справедливост и „от сиромасите, освен дето не взимаше нищо за визитите си, нито за лековете, а още сам ходеше да събира от богатите си абонати или настояваше да се събират парични помощи за сиромасите и бедни болни, за да се хранят и гледат както трябва за по-скорошно оздравяване.” Той се отличава с милосърдие и човеколюбие, две качества, за които споменава в писмото си Александър Екзарх, но в практиката се доказва като лекар, осъзнаващ значението на различните фактори за оздравяването и възстановяването на болните. По време на пребиваването си в Стара Загора той става фамилен и общоградски лекар и изпреварвайки времето, се е доближава до съвременната практика на семейния лекар. Неговата работа е насочена и към повишаване на здравната култура на населението. Докторът спазва поетото пред Александър Екзарх задължение да изнася по два-три лекарски урока седмично пред ученици. Така в мъжкото класно училище „Свети Никола” се поставя началото на лекционна здравна просвета, която по-късно обхваща и българската общност в града и остава приоритет в практиката на следващите лекари, практикуващи в Стара Загора.

            Д-р Бодуров има силно развито чувството за справедливост и ако сам е свидетел на неправда, не се колебае лично да разобличи виновника. Разказва се за случай, когато се явява в конака, за да разкрие злоупотреби от турски големец и тази му смела постъпка предизвиква изумлението на властниците, които стигат до заключението, че само „луд човек може да говори така на султанския наместник”. Той е будител на общественото съзнание и дух. Според Атанас Илиев, напредничавото мислене на старозагорци по онова време се оформя под влиянието на доктора. ”Това се дължи най-вече на доброто общество,, в което се намирали, а особено на близката дружба с лекаря Хрисанда, най-просветния човек по това време в нашия град”. Мнозина от младите българи в неделен или друг празничен ден се събират в неговата къща за да слушат напътствията му.

Многостранната дейност на д-р Хрисант Бодуров го превръща във фактор, който влияе положително върху културния живот на града. Младежите го обявяват за свой духовен лекар. Този „учен” доктор, както го наричат едни или „дели хеким” според други, успява да убеди мъжете, най-вече младежите, да изхвърлят старите турски костюми и да ги заменят с нови европейски дрехи. Съпругата му Хрищица – „учена и добра българофилка гъркиня,... която за скоро време се научи да говори български...” преобразява старозагорките. Под нейно влияние те започват ходят гологлави или забрадени само със забрадка и носят гиздави дрехи по цариградската мода. Тя обучава представителките на нежния пол в тънкостите на шева, като натрупаните познания и опит позволяват на някои от тях да се препитават по-късно с този занаят.

Семейство Бодурови работи всеотдайно за повишаване на образованието и културата на българите в Ески Заара. Тяхната дейност дава силен тласък на «едва възбуденото ни народно чувство между двата пола на съгражданите ни еднородци».

С личните и професионалните си качества, д-р Хрисант Бодуров печели уважението на местното население. Той се привързва към града и неговите жители, създава си приятелски кръг и желае да се установи постоянно в Стара Загора. Често ходи до Цариград, за да снабдява спицерията си с лекарства. Но неговите планове се променят от избухналата през 1853 г. Кримска война. Високата порта заставя всички гръцки поданици (какъвто вероятно е и д-р Бодуров) да напуснат пределите на Османската империя. Старозагорските гражданите се разделят с любимия си лекар. Те засвидетелстват публично своето уважение и благодарност с писмо дo „Цариградски вестник”. Препоръката за личните и професионални качества на доктора и носи подписите на „50 жители на Ески Заара”, е публикувано в Цариградски вестник през месец август 1853 г. От написано става ясно, че „тия редки качества на г-на Хрисанта,..., не само привлякоха признателността на всички жители, но и причиниха голяма скръб при неговото отхождане из наший град. ..” след петгодишната му работа като „общонароден лекар”. Като причина за неговото отпътуване, съобразно похватите на тогавашната ориенталска дипломация, се изтъква болестта на съпругата му, „за която дано даде Бог да оздравее и скоро да се върнат със съпруга си в нашия град”.

След края на Кримската война д-р Хрисант Бодуров, който живее за кратко време в Гърция, отива в Цариград, откъдето възнамерява да се върне в любимата си Стара Загора. Желанието му не се осъществява, защото османското правителство, което има остра нужда от военни лекари, го задържа на служба в столицата. Скоро след това е преместен от Високата порта в азиатската част на Османската империя.

По силата на обстоятелствата семейство Бодурови не успява да изпълни намеренията си. „Градът (Стара Загора) остава дълго време без дипломиран лекар и без добре уредена спицерия, с което полето за работа на така нар, хекими и билери било широко открито. Но старозагорци вече познали ползата от „учен” доктор и сами се заели да изпратят трима старозагорски младежи да учат медицина в Париж”.

Последното известие, публикувано в рубриката «Разни новини» на «Цариградски вестник» от 10 ноември 1856 г. съобщава следното: «Мнозина познаваха г-на Хрисанта, който бе много време доктор в Ески Заара. Он ся бе наредил тук доктор на цариградска служба и после определи се за Мараш в Анадол, гдето бе отишел преди пет месеца почти. Сега дойдоха известия, че он умрел преди един месец (т.е. през октомври – б.а.) в този град и вси, които го познаваха сожалиха го много. Он остави една млада жена вдовица с едно момиченце на десет месец.»

Така завършва земния път на една личност, която въпреки относително краткото си пребиваване в Стара Загора, слага траен отпечатък в паметта на своите съвременници. Под влияние на будния д-р Бодуров се променя животът на младите българи в града, разширяват се техните духовни и културни хоризонти.

Той остава в историята на града като първият лекар, който превръща грижата за здравето в обществен приоритет.

                                                                                                                   Ваня Донева