Пролетно вълнение. Очакване на промяна. Страх и трепет. Българите се събуждат като природата след дълбокия зимен сън. Априлският аромат на разцъфнали дръвчета се смесва с миризмата на барут. Очакване на промяна. Българите се готвят за съпротива.

Много селища все още помнят стъпките на Левски, но малцина са онези, като Миткалото, които остават верни на делото. На сподвижниците им убягва мащабността и дълбочината на идеята за постигане на мечтаната свобода.

В края на 1875 г., в Гюргево се събира група от ентусиазирани луди глави и създава комитет, който решава да вдигне въстание в Българско. Минават тайно Дунава младите апостоли, за да стигнат до определените им места и да внушат на българите, че е време за борба и себеотстояване.

И започва „пиянството на един народ”…

Жени и девойки шият знамена, майстори правят черешови топчета, мъжете купуват оръжие. Еуфорията е заразна. И като предзнаменование за промяната е предсказанието „ТУРЦIЯ ке падне!”

*

Надеждата като че ли обединява българите. Поне така изглежда в Четвърти, замислен като Пловдивски, но останал в историята като Панагюрски революционен окръг.

Събранието, проведено на местността „Оборище” взема решение въстанието да започне на 1 май. Предателство предизвиква Каблешков да развее българското знаме на конака в Копривщица още на 20 април 1876 г. и да напише „Кърваво писмо” със заклинанието: „Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример!”

Бенковски и Бобеков вземат властта в Панагюрище и провъзгласяват „Временно правителство”. Куриери разнасят из окръга „Възвание към българския народ”, в което се прокламира целта на въстанието: „От днес, от името на нашия народ ние обявяваме пред целия цивилизован свят пълна свобода или смърт!”

Сформираната „Хвърковата чета” обикаля селата югозападно от Панагюрище. Двеста въоръжени конници отстояват временно свободната българска територия.

Освещава се знамето, ушито от Райна Попгеоргиева, българската княгиня. Въстаниците са окрилени от мощта на изправения лъв, извезан на зеления байрак.

Но еуфорията е привидна. Трудно се разделят с домовете си селяните, а възприетата въстаническа тактика залага на изоставянето на селата и създаването на няколко отбранителни пункта, като този на връх Еледжик. И докато харизматичният Бенковски се опитва да мобилизира и организира въстаническите сили, османската власт се готви за решителен удар. Башибозушките орди настъпват към въстаналите селища. Първи падат Стрелча и Клисура. След четири дни съпротива Панагюрище е превзето и опожарено. Копривщица е изоставена. Бенковски, начело на конницата, неуморно снове между Еледжик и Панагюрище. Силите на укрепения въстанически лагер са недостатъчни и той пада под напора на редовната турска армия.

Настъпва краят на въстанието в Средногорието.

Няколко села в полите на Родопите стават жертвени олтари на борбата за свобода. Васил Петлешков превръща Брацигово в укрепен лагер. Въстаниците удържат башибозушките набези повече от седмица. Гръм на черешово топче оглася планината. Под напора на артилерийския обстрел на редовната армия на Хасан ага, бунтовниците са принудени да се предадат, за да спасят селището.

Църквата в Перущица и до днес помни решителността на Кочо Честеменски и Спас Гинев, които убиват жените и децата си, а след това се самоубиват. Разорена и озлочестена, Перущица влиза в героичния пантеон с непреклонността и самопожервованието на българите в името на свободата.

Батак попада под ятагана на Ахмед ага Барутанлията. Хиляди деца и старци, мъже и жени са изклани с нечовешка методичност от този „долен и неграмотен скот‘‘. „Навред ужаси, ужаси и само ужаси!‘‘ - пише Макгахан, кореспондент на английския вестник „Дейли нюз”.

В началото на май 1876 г., в Четвърти революционен окръг, пролетните надежди за промяна са покосени от огън и разруха. Въодушевлението е попарено от скръб и покруса. Останалите живи апостоли се оттеглят към Стара планина. От връх Лисец, според разказа на летописеца Захари Стоянов, Бенковски, вперил взор в опожареното Панагюрище, произнася пророческите думи: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“ И няколко дни по късно, след поредното предателство, пада убит в Тетевенския Балкан.

*

В Първи Търновски революционен окръг въстават няколко села, между които Бяла черква, Мусина и Михалци. Поп Харитон и Петър Пармаков оглавяват чета от 200 бойци и превръщат Дряновския манастир в бойна крепост. Девет дни се сражават срещу 10 000 османска армия, оглавявана от Фазлъ паша. Въстаниците отказват да се предадат. Няколко души успяват да пробият обръча и да се измъкнат от обсадата. За да бъдат предадени, заловени и обесени.

Цанко Дюстабанов сформира чета в Соколския манастир, в която влизат доброволци от Габровско и Севлиевско. Отправят се към Кръвеник, Батошево и Ново село. След деветдневна съпротива срещу многократно превъзхождащ ги противник, трите села, дръзнали да въстанат масово, са разгромени и опожарени.

В Търновско четническите акции вземат превес във въоръжената борба.

*

Втори Сливенски революционен окръг се оказва недостатъчно подготвен за въстание. След новината за началото на бунта, местната власт арестува ръководителя на комитета Нено Господинов. Само четата на Стоил войвода прави опит да се включи в борбата, слабо въоръжена, неподкрепяна от местното население, обречена.

**

Трети Врачански революционен окръг не въстава... Но идва Ботевата чета. Преходът на слезлите на Козлодуй около 200 горди момци до Врачанския Балкан е тъжен и мъчителен. За да дойде онзи трагичен 20 май, когато при неизяснени обстоятелства, загива воеводата, там, в подножието на връх Вола. За да поеме пътя към безсмъртието, защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...‘‘

*

Априлската одисея показва мъдростта на Апостола, който бленува сътворяването на свободата като резултат от добре подготвено, технически обезпечено и организационно синхронизирано общонародно въстание.

Априлската епопея не постига дълго чаканата, желана промяна. Миризмата на пепел поглъща пролетните аромати на цъфнали плодни дръвчета и гюл, но остава надеждата…

Въпреки драматизма на събитията, делата на героите от онази бунтовна пролет преди 140 години ускоряват процеса на сътворяване на българската национална мечта за политическо освобождение.

Подвигът на „априлци‘‘ и тяхната жертвоготовност за раждането на свободна България вдъхновяват няколко поколения български творци, които талантливо претворяват легендата за българската пролет.

 Йоан Левиев, Робство - триптих, ХГ Стара Загора