Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2017 13:16 - ЕСКИ ЗАГРА, ЖЕЛЕЗНИК, СТАРА ЗАГОРА
Автор: vaniatren Категория: История   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЗА ЕСКИ ЗАГРА, ЖЕЛЕЗНИК, СТАРА ЗАГОРА

Стара Загора е град с дълга история и много имена. Любопитни са тълкуванията на трима автори, които по различно време се опитват чрез исторически факти или предания да обяснят защо той се нарича Ески Загра /Заара/ и Железник. Проследявайки източниците ще се опитам да обясня кога и как се появява за пръв път съвременното му име ?

***

Факт е, че няма безспорни исторически доказателства за причината, поради която османските нашественици наричат превзетия средновековен град Ески хисар или Загра-и Ески хисар. През 1894 г. е отпечатана една малка книжка със заглавие „Хрищян войвода под Милкена стена”. Нейн автор е старозагорският учител Г. П. Русески. Той преразказва легендата, която обяснява новото име на града Захра с ролята на последния български войвода Захарий, родом от Търново, но изпратен да управлява през втората половина на ХІV век важната за българската държава Боруйска гранична област. Той посочва като източниците на информация народните предания, запазени в спомените на „някой старци” и имената на местностите, които ни напомнят за миналото.

***

Друга версия ни предлага старозагорецът Атанас Илиев, изследовател на българските старини, който издирва и записва исторически сведения и фолклорни материали. Той се интересува и от миналото на родния си град. През 1911 г. се провеждат изборите за депутати в V-то ВНС и Илиев е един от тримата представители на Народната партия за Старозагорска околия, които участват в обсъждането и приемането на изменения на Конституцията, наложени от провъзгласяването на независимостта на България. Пребиваването му в Търново в летните жеги поражда носталгия към родния град и е описано по следния начин: „Цял един месец се измъчвах до разболяване от непрекъснати заседания, от лоша храна по гостилници, от нетърпима задушна теснота и горещина, от ужасна стръмнина на улици, от липса на близка по-голяма градина. И в това положение нямах ли право да казвам “Наш’та Заара нийде я няма!”

На 2 февруари 1912 г. започва да излиза в. „Старо-Загорски глас” и Атанас Илиев е поканен от околийското бюро на Народната партия да участва в списването му. Той приема да сътрудничи и обнародва подлистник под заглавие: „Из историята на Стара Загора”. В поредицата от статии са представени някои малко известни, но любопитни данни за миналото на Стара Загора „от най-старите времена”. Авторът поставя като мото на публикациите си “Наш’та Заара нийде я няма”, защото според него в началото на ХХ в. само по-възрастните местни жители, които помнят града преди разорението му, добре знаят нейното значение. „Странните /външните-б.а./, които имаха пред себе си един изгорял и всякак неуреден още град, виждаха в тази поговорка едно неуместно и глупаво самохвалство”.

Според Илиев, най-важното събитие, съдбоносно за българщината, е „турското военно нахлуване, много по-методично и по-обмислено от всички варварски нашествия”. Авторът характеризира османската армия като „военно-религиозен орден”, чиято фанатична преданост към военното дело го води към победа.

Разглежда активната завоевателна политика на султан Мурад І в Тракия и описва превземането на Боруй от Лала Шахин. През 1364 г. османският пълководец напада града в мъгливо време и го превзема без бой. Атанас Илиев споменава, че информацията му се основава на турските сиджили, които се пазили в местния конак. Веднага след завладяването местното население е обложено с данък. „Градът със своите големи предимства представлявал лакома стръв за готованковците азиатци.”

Илиев отбелязва и промяната в името на града, който вече се нарича Ески Загра, Захара, Заара. Той тълкува произхода на използваното в турските документи Загра-и Ески Хисар, като произлизащо от Загора - име, с което чужденците назовават България. Като доказателство в полза на своята теза използва споменаването на „Загорското поле” близо до Пловдив от византийския писател Халкокондилас. Така стига до извода, че турското име на града означава старобългарски град от Загора.

„Чуждестранни европейски посланичества през ХV, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ векове постоянно са минували по пътя от Белград за Цариград и са ни оставили доста описания за положението на местата, посетени от тях. … Ала нашата Ески-Загра е била далеч от този път. Ето защо историкът на този град трябва да се задоволи с късите сведения , които са били отбелязани в споменатите записки и то не направо от източника, но посредством турски наши съграждани, които са ги чели някога и после ни ги предават, колкото са ги запомнили. Нам са съобщени в 1880 г. от Халил ефенди, наш съгражданин, който в турско време е бил секретар при кадията в Ески Загра и често ги е прочитал.”

Чрез поредицата „Из историята на града Стара-Загора”, отпечатана на страниците на в.” Ст-Загорски глас”, интересни и малко известни факти стават достояние на любознателните старозагорци и показват място на града през различните исторически епохи. Направеният исторически обзор, макар и незавършен, поради спирането на вестника, дава основание на Атанас Илиев да защити мотото на публикациите “Наш’та Заара нийде я няма!”

***

Сред образованите мъже, които активно изграждат българската национална идентичност, особено място заема Васил Априлов, считан за предтеча на българската критична историография. Той отправя призив към своите сънародници за събиране на архивни документи за българската история история.

В книгата „Болгарския грамоты” /1845 г./, издадена в Одеса в полза на Габровското училище авторът дава кратка, но интересна информация за Стара Загора. Съпоставяйки състоянието на българските училища в различните селища Априлов пише, че жителите на Ески-Захра най-после обръщат внимание на образованието и с усърдие преподават на български. Те построили “огромно здание” за училище. Важна е бележката под линия, в която са изброени някои от имената на града:“Ески-Захра, или Ески-Загора. Железник - Сидерополис(гр.)-Старое Загорье, для отличие отъ Новаго - называется и Мелтою”.

Според географското описание на Априлов, градът е в подножието на Балкана, близо до река Тунджа и има около 10 000 жители, повечето българи. Те се славят като привърженици на учението и патриоти. В града има три черкви. Отглеждат розови градини за извличане на розово масло – основен търговски отрасъл. Мелта лежи в прекрасна живописна долина, при изобилие от прозрачни води и прекрасни градини, с благотворен и здравословен климат. Селата около града имат богати лозя и градини, и поля с различни култури. Мелта произвежда най-добрата пшеница в Турция, известна под името „Загария”. В самия град се виждат останки от древни крепости, а на 10 версти се намират топли бани (вероятно дн.с.Ягода – б.м. В.Д.). с чиста и прозрачна минерална вода, съдържаща желязо и от тук градът се нарича Железник.

От кратките бележки на Васил Априлов за Стара Загора, публикувани през 1845 г., могат да се направят няколко извода:

·         Безспорно има географски неточности - неправилно е локализирано местоположението на града в полите на Стара планина и в близост до река Тунджа. Това обаче са грешки, които допускат и чуждите пътешественици, минаващи през Ески Загра;

·         Броят на църквите за 40-те години на ХІХ в. съответства на данните от други източници (х.Г.Славов, Ат.Илиев и др.)

·         Произходът на името Железник се тълкува по сходен начин от В. Априлов и от х.Г.Славов - връзката му с “топлиците” (баните). Впрочем, това е най-ранното споменаване на името Железник като название на града.

·         За пръв път се споменава и името Старое Загорье като превод на Ески Загра на руски език и това става много преди създаването на Загорската епархия в границите на автономната Българска екзархия; т.е. първото официално споменаване на съвременното име на града в домашни извори.

Вглеждайки се в написаното от Русески, Илиев и Априлов ние преоткриваме позабравени факти и интересни предания за историята и имената на Стара Загора.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaniatren
Категория: История
Прочетен: 9553
Постинги: 15
Коментари: 1
Гласове: 105
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031