Една красива, фина и талантлива дама – позната и непозната
Евгения Илиева е родена в Стара Загора. Завършва държавното девическо педагогическо училище в родния си град. През 1913 г. постъпва в Художественото индустриално училище в София. Прекъсва следването си по време на Първата световна война, работи като самарянка във военната болница в Стара Загора и преподава рисуване в Първа народна смесена прогимназия.
През 1921 г. завършва пълния курс на специалност „Живопис” в Художествената академия при проф. Иван Мърквичка и проф. Стефан Иванов.
Преподава рисуване в Старозагорското девическо педагогическо училище, Бургаската девическа гимназия и Старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов”.
През 1924 г. представя свои живописни творби в изложба живопис заедно Александър Мутафов в салона на дружество „Театър” в Стара Загора. Членува в Дружеството на южнобългарските художници.
През 1930 г. участва в обща изложба, в която са представени портрети, рисувани от Васил Маринов, Васил Костакев и Васил Тодоров в салона на дружество „Театър”.
На 5 юни 1933 г. се омъжва за банковия инспектор Стефан Лепавцов.
Първата самостоятелна изложба на Евгения Илиева в Стара Загора е през 1934 г.
През 30-те г. на ХХ век работи на свободна практика, пътува из страната рисува, една година е отново преподавател в Старозагорската гимназия.
През 1940 г. е командирована в Народния етнографски музей, София като художник по българските национални носии, на следващата година е определена за редовен сътрудник и се установява в София. Започва един нов период в развитието на художничката. Тя обикаля страната, изучава и пресъздава с обич и вдъхновение типичните български носии.
До 1958 г. работи в Етнографския музей и Етнографския институт при БАН. Тя рисува основно акварели на български носии, облечени върху манекени, живи модели или в натура. Създава много скици, езкизи и картини с битов сюжет –композиции с документална и научна стойност.
Получава награда през 1946 г. за своите рисунки в изложбата „Българските народни носии” на Националния етнографски музей. На следващата година печели конкурс за стилизирани рисунки на традиционни костюми за художествените ансамбли.
Особен принос в изучаването на традиционното народно облекло през втората половина на ХХ век имат етнографката Мария Велева и художничката Евгения Лепавцова. В тяхното многотомно издание носиите са единственият обект на изследователски интерес.
Успоредно с научно-изследователската работа Лепавцова продължава да се занимава с живопис. Рисува акварелни пейзажи и натюрморти, създава ескизи за сценографски проекти, маслени портрети и жанрови композиции.
Твори неуморно до последния си дъх.
Умира на 14 май 1981 г. в София.
Изложби:
1942 г. - изложба от акварелни рисунки на български народни носии във Франкфурт, Германия
1946 г. - самостоятелна изложба в София
Българският сокай и сокайни шевици; Пътеписни извори от XV и ... [Евг. Лепавцова; Багра Георгиева; Иван Коев; Захари Димитров; Хана Хинкова], 1976. ...
Велева, М. & Лепавцова, E. (1960). Български народни носии. Т. І, Сoфия: Изд. БАН. Велева, М. & Лепавцова, E. (1974). Български народни носии. Т. IІ, Сoфия: Изд. БАН.