Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2017 10:51 - Легенди за Стара Загора
Автор: vaniatren Категория: История   
Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

Една от легендите излиза под формата на разказ със заглавие „Хрищян войвода под Милкена стена. Из едновременний живот при превзиманието на Стара Загора през 1370 година” от Г. П. Русески[1].

В предговора авторът споделя своята основна цел, а именно „да поразкрием някои тъмни неща от историята на Стара Загора до превзиманието му от турците” (Русески 1894, 3). Той посочва като източници на информация за случки, личности и събития народните предания, запазени в спомените на „някой старци” и имената на самите местности, които ни напомнят за миналото.

Главният герой е Хрищян войвода, който дава името си на с. Хрищени[2], Старозагорско. Легендата за него се преразказва отново петдесет години по-късно от Чудомир (Чудомир 1954). Той го представя като закрилник на българите, за улавянето на когото пращат войска от Одрин. Когато пристига войската, Хрищян войвода с вярната си дружина се залоства на Медвенската могила, а сестрите си Милка и Станка изпраща на скалата при с. Колена, оттам да гледат. Докато се вее знамето на дружината, да знаят, че той е жив и здрав и се държат юнаците, падне ли знамето, да бягат и се спасяват. Три дни се води борбата, най-после не удържа Хрищяновата дружина, свлича се знамето. Милка сплита косите си в Станкините и прегърнати се хвърлят от скалата, за да запазят името и честта си. Оттогава това място се нарича Милкина стена. Предполага се, че Хрищян е един от последните наши боляри или син на болярин, чиито владения са в този край и загива, бранейки близка до мястото на сражението крепост.

Версията на Русески е по-обстоятелствена и по-подробна. Според нея Хрищян е син на последния управител на Старозагорска област, войводата Захарий, родом от Търново, но изпратен да управлява през втората половина на ХІV век важната за българската държава гранична област, заради която става „известен тогава под името Боруйски”(Русески 1894, 6).

Авторът описва мястото на двореца, обитаван от градския управител и споменава, че то е известно в края на ХІХ в. като „сараите в Пеленишките гробища” на север от града[3]. Палатът, „обиколен от твърди яки стени”, е отдалечен от градската крепост с една права улица откъм северната порта и изграден на отлично за наблюдение място (Русески 1894, 10).

Описва се настъплението на армията на султан Мурад І към българските земи след един пограничен конфликт през 1368 г. През втората година на войната българите не могат да спрат нашествениците и дясното крило, ръководено от войводата Захарий е разбито от Лала Шахин и принудено да отстъпи от Сеймен към Средна гора и да потърси убежище в Стара Загора. Старият войвода поставя стражи на Берекетската могила[4]  за да наблюдават движението на вражеската армия.

Турците, зачудени от сполуката си веднага тръгнали по дирите на изчезналите разбити българи…, но тогавашните чести и непроходими гори им препятствали много на пътищата…, затова турците употребявали хитрост, пущали разни видове кучета по тесните проходими пътища с пътеки и ги разпращали с пратеници, които от своя страна ги обучавали на откривания на человечески дири… Тия кучета са известни под името Зарове, с тях могли да открият пътищата на Стара Загора, дето едно куче Зар било грабнало просто един хляб от вътрешността на града, според преданието занесло го на турците и те по него подирили и намерили града, та го нарекли Заара, от прякора на кучето, което им го открило…”(Русески 1894, 27-28).

Разказвачът добавя и друга версия за именуването на града Загра или Захра по името на войводата Захарий[5], който го защитава и брани до превземането му от турците.

Тия са истинските донейде мними предания на простолюдието за названията на градовете Стара и Нова Загора, а пък читателят да се увери за същността имот други исторически факти, които историята открива с още по-законни и верни издирвания…”(Русески 1894, 28)

Факт е, че няма безспорни исторически доказателства за причината, поради която османските нашественици наричат града Ески хисар или Загра-и Ески хисар[6]. Посочените варианти за преименуването на града след превземането му по името на кучето Зар или на последния български войвода Захарий се различават от популярната версия за свързването на името с областта Загора, със славянската трактовка „зад планината” и с вероятността града да е седалище на Загорския епископ, като това може да обясни появата на топонима.

Разказът на Русески за последвалите събития, свързани със съдбата на децата на Захарий[7] – сина му Хрищян и дъщерите му Милка и Станка почти се покрива с този на Чудомир.



[1] За съжаление биографичните данни за автора са оскъдни. Той учителства в Стара Загора и пише но различни теми – Руско-турската война (1877-1878 г.),

[2] Това е само една от версиите за името на селото.

[3] На това място при археологически проучвания през 1989 г. под ръководството на Христо Буюклиев и Красимир Калчев са открити останки от „късноантичен комплекс с великолепна подова мозайка в района на т.нар. „Военен терен” – вж. Димитрова, С. История на Старозагорския музей, Стара Загора, 2007, с.160

[4] Намираща се югозападно от града

[5] Според разказа на Русески Захарий умира преди превземането на Стара Загора.

[6] Според описите на османските регистри

[7] За надпис, в който се споменава името на Захарий пише Димитър Илков. Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, с.18-19. – „Тази крепост е преправена от Захария”. Той цитира Статистически календар на Старозагорски департамент за 1882г., с.52-53.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaniatren
Категория: История
Прочетен: 10117
Постинги: 15
Коментари: 1
Гласове: 110
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31